Željko Joksimović (37) още не е разопаковал куфарите от пътуването си из Европа и вече се стяга за Австралия. На концертите му по света, освен родна публика, идват и все повече чужденци, които харесват песните му.

– Моите участия с „Teksas bend“ са в големи зали. Албумът „Ljubavi“, който излезе преди 5 месеца, се приема фантастично, както от публиката в Сърбия, така и от нашите хора в чужбина. Забелязах, че на концертите ми има все повече чужденци, което е голям плюс. Участията ми са на живо. След австралийското ми турне, ще пея на стадион „Koševo“ в Сараево, на стадион „Vardara“ в Скопие и в загребската „Arenа“ – казва Joksimović.

Вашата кариера върви право нагоре. Как Ви идва всичко отръки?
– Човек трябва да е малко музикален и много упорит. Винаги трябва да има късмет, но той е само един от факторите. В една верига всеки сегмент е важен. Ако един се откачи и падне, от успеха не остава нищо. Всичко е свързано.

Много хора се изненадаха от изказването на Zdravkо Čolić, че единствено Toše Proeski е можел да го наследи, а че Вие и Vlado Georgiev нямате необходимия глас?
– Не знам какво е искал да каже. Преди 2 месеца се запознахме и е много приятен човек. Čola е символ и не трябва да се коментира.

Дразни ли Ви, когато пишат в новините за личния Ви живот?
– Не говоря за личния си живот. Дразня се, естествено, когато пишат лъжи, защото имам дъщеря и тя чете всичко това. Четат го и приятелките й и го коментират.

Как намирате новата концепция при избор на сръбския представител на Евровизия?
– Веднъж разговарях с Aleksandrа Tijanić, че не е лошо да се промени начина на избиране. Не съм имал нищо конкретно предвид, просто по принцип. Както например правят в Босна и Херцеговина. Избират се представител и композитор, а след това се прави една песен. Не е необходимо да се пишат 3 песни. „Lejlа“, която изпя Hari Varešanović, и за която получих награда като композитор, съм подготвял 6 месеца. Подготвяше се и Hari и цяла Босна. Друг е проблемът, че публиката гласува за изпълнителя, а не за песента.

Мнозина твърдят, че победата на Milan Stanković е доказателство, че „Grand“ изцяло е превзел сръбската музикална сцена?
– Не е. Milan си има своята публика. Всички, които гледат „Grand“ гласуваха за него, а това е голям плюс за момчето. Но, например, мисля си какво би било, ако песните се въртят по радиостанциите един месец, да ги научи публиката и тогава да ги оценява, както се прави на други места.
Milan пее добре, но как би звучал, ако изпее песента на Emina. Публиката гласуваше повече за певеца, а не за песента. А на нас ни трябва песен.

Имате вече племенник. Добър чичо ли сте?
– Когато станах баща, се чудех как е възможна тая връзка и любов, която Saša изпитваше към дъщеря ми Minа. Сега ми стана ясно, когато станах чичо. Това е невероятно усещане. Ilija е много сладко дете и усмивката му винаги ме предразполага добре. Бях много щастлив, когато се роди и когато имам време, обичам да ходя у тях и да прекарваме заедно известно време. Като порасне малко, мисля че ще бъдем приятели.