Zdravko Čolić – биография

Биографията е предоставена от Dimitar Ivanov Balgar

Zdravko Čolić Zdravko Čolić (Здравко Чолич, съкратено Чола), един популярен изпълнител на забавна музика, една голяма поп-звезда на територията на цяла бивша Югославия!

Детство
Роден е на 30 май, 1951 година в Сараево, Босна и Херцеговина, а детсвото си прекарва в Гърбавица. Като дете, повече се занимава със спорт отколкото с музика. Най-напред се изявява като нападател в юношеския отбор на „Железничар”, но бързо разбира, че атлетиката повече му се отдава. На едно надбягване дори печели второ място, веднага след тогавашната звезда в леката атлетика, Ненад Стекич. Все пак, като спортист, Чола не постига по-високи резултати, а понеже има голям талант в рецитирането, по подразбиране, редовно участва в училищните мероприятия. Обича и актьорството и е приет в пионерския театър, където се изявява в представленията „Децата от Павловата улица” и „Кекек и Мойца”. Тогава музиката му е все още хоби, но бързо се научава да свири на китара и дори се записва в музикалното училище. Първоначално, неговите родители се двоумят какво повече ще му приляга: китара или акоредон, но малкият Здравко силно настоява за китара и така решението е взето. И първите резултати естествено не закъсняват – с приятеля си Браца Исович свири за приятелите в парка, а в своя квартал стават известни като дуета „Чола и Иса от Гърбавица”.

Първи музикални стъпки
Първото си участие като певец, Здравко прави в Баошичи, малко населено място, недалеч от град Херцег Нови (Черна Гора). На плажа или в самия лагер, от десет вечерта, та чак до сутринта, пее и свири различни песни, изпълнявани на фестивала в Сан Ремо, песни от югославски фестивали, както и хитове от радио Люксембург. По-късно Чола с умиление признава, как понякога се е налагало и да измисля някои от текстовете на парчетата, но това остава незабелязано, понеже никой от останалите не е знаел оригиналните стихове. В Черна Гора заработва и своя първи хонорар като изпълнител. Ето как се случва това: Чолич пристига от Сараево в Бийело без динар (лев) в джоба. По това време е 10-ти клас в гимназията. На един плакат забелязва надпяване за певци-аматьори. Здравко веднага се записва, изпява песента „Лейди Мадонна” и спечелва високото второ място! Наградата разбира се, набързо е изхарчена: с автобус отиват до Дубровник, ядат сладкиши в известната сладкарница Страдун, разхождат се, отиват на гала вечеря, а после се качват на влака за Сараево и с останалите пари черпят всички свои приятели.

Начало на голямата кариера
Първото си официално участие като певец, Чола прави през 1969 година, в групата „Ambasadori” (Посланници). В продължение на две години и половина, изпълняват R&B – музика, песни от репертоара на Джеймс Браун и група Чикаго. Но свирят редовно единствено в Дома на армията и Дома на милицията, облечени в плисирани костюми, купени специално за целта. През 1971 година, Здравко се запознава с Корнелие Ковач, който го кани в много популярната тогава негова банда „Корни група”. Пълен с надежди и амбиции, Чолич се премества да живее в столицата Белград. Там той нощува в стаи под наем. Понеже няма никакви пари, неговите родители го издържат. Чола обаче остава в „Корни група” само шест месеца. След издадените песни „Кукувица кука” и „Госпожа Мица, хазяйката”, която предизвиква масово възмущение сред Белградските хазяйки и дори бива свалена от радио и ТВ ефир, а макси сингълът спрян от продажба, Корнелие Ковач съветва своя солист да се върне в Сараево. И Чола действително се връща в своя роден град, но този път, с твърдото намерение да гради кариера като соло-изпълнител. На 15 април 1972 година, Здравко вече участва на хитовия фестивал „Ваш шлагер сезоне” в Сараево, с песента „Sinoć nisi bila tu” (Снощи те нямаше тук), написана от известния кантаутор Кемал Монтено. Композицията първоначално е трябвало да бъде изпята от Йосипа Лисац, но понеже Йосипа отказва своето участие в конкурса, тя е изпълнена от Здравко Чолич, който с нея печели трета награда – наградата за интерпретация. „Снощи те нямаше тук” се превръща в голям хит в цялата в страна и става една от най-обичаните му песни. От този момент официално започва и соло-кариерата на Чола, която го отвежда до позицията на най-голяма естрадна звезда. През същата година той участва и на фестивала „Сплит” (Хърватска) с песента „Stara pjesma” (Стара песен), в Скопие (Македония) с „Moj bol” (Моята болка), в Прищина (Косово)… Не след дълго, Здравко, заедно с група „Индекси”, Бисера Велетанлич и Сабина Варешанович, тръгва на голямо турне в тогавашния Съветски съюз.

Опити за световен пробив
Здравко Чолич набързо започва и своята международна кариера. На фестивала „Опатия” побеждава с песента на Кемал Монтено „Gori vatra” (Гори огън) и се класира на конкурса „Евровизия” като представител на Югославия. В Люксембург обаче, на финала на песенния конкурс през същата 73-та година, песента не се приема много добре от журито и заема предпоследно място.. Но все пак, Здравко Чолич не остава незабелязан като изпълнител и подписва договор с музикалния гигант Warner Brothers. За тях Чола издава четири сингъла, два на немски и два на английски език, но с това се и завършва неговата чуждестранна кариера, тъй като той не иска да остане да живее в Германия. На своите немски плочи, Здравко Чолич е подписан като Дравко, понеже на немски език името му е трудно за произнасяне.

Първи големи успехи
След „Евровизия” следва и първият голям хит, сингълът „Ona spava” (Тя спи), който се прoдава в тираж от 150 000 екземпляра! През следващите 2 години, Чола най-често се представя на фестивалите в Сараево и Белград. Песните от Сараевския фестивал „Ваш шлагер сезоне”: „Bling, blinge, bling” „Zelena si rijeka bila” (Ти беше зелена река), „Zvao sam je Emili” (Наричах я Емили), както и от Белградския фест „Белградска пролет”: „April u Beogradu” (Април в Белград) и „Ljubav je samo riječ” (Любовта е само дума), стават част от вечните югославски хитове.
Първият му студиен албум „Ti i ja“ (Ти и аз) излиза през 1975, а поредицата от хитове като „Vagabund“ (Вагабонтин), „Igraš se vatrom“ (Играеш си с огъня), „Loše vino“ (Лошо вино), „Poslije raskoši i sjaja” (След разкоша и блясъка), довеждат до масова истерия. Продуцент на албума е гениалният Корнелие Ковач, а за обложката е ангажиран фотографът Драган Стефанович. През същата година и издателската компания PGP RTB пуска на пазара негов албум, компилация от хит-сингли, наречен „Април 1973”. В края на 1976 година Здравко тръгва на голямо Югославско турне, заедно с група „Индекси”. При едно организирано раздаване на автографи в музикален магазин на Юготон в Белград, група момичета успява да срути витрината на магазина, опитвайки се да се приближи до Здравко. На Югославския фестивал за революционерски и родолюбиви песни в Загреб, Чолич участва с песента „Druže Tito, mi ti se kunemo“ (Другарю Тито, ние ти се заклеваме), която става един от най-продаваните сингли на всички времена в Югославия, достигайки цифрата от 300 000 копия. Чола за последен път участва на някакъв фестивал в Загреб през 1977 година, с песента „Živiš u oblacima“ (Живееш в облаците).

Връх в кариерата
Следващият албум „Ako priđeš bliže“ (Ако дойдеш по-близо), от 1977 година, е записан в Загреб и миксиран в Германия и само за две седмици е продаден в 50 000 копия. Като тотални хитове се утвърждават „Pjevam danju, pjevam noću“ (Пея денем, пея нощем) по текст на Бранко Радичевич, „Glavo luda“, „Jedina“ (Единствена), „Jedna zima s Kristinom“ (Една зима с Кристина) и „Produži dalje“ (Продължи нататък)… На 1 април 1978 година, Чола, заедно с танцова група „Локице”, тръгва на югославско турне, наречено „Putujući zemljotres“ (Пътуващ земетръс). Още тогава тиражът на последната му плоча достига 150 000 екземпляра, а крайната цифра надхвърля 700 000, с което остава в историята като един най-продаваните албуми на всички времена в Югославия. А в анкета на популярния вестник за поп и рок музика „Zdravo” (Здравей), Чола побеждава в категорията „Личност на годината”. Но да са върнем отново на турнето. Въпреки, че започва с два концерта в белградската зала „Пионер”, то завършва отново в Белград, но този път с мега концерт на стадион „Маракана” (наречен на името на своя по-голям събрат в Бразилия, тъй като е най-голямото футболно игрище в цяла бивша Югославия), състоял се на 5 септември, 1978 г. пред 68 000 души. В бенда, който съпровожда Чолич на турнето, участват също и Крис Никълс (пиано) и Дадо Топич (бас), някогашни членове на тогава вече разпуснатата група „Time“ (Време). Като гости на концертите се появяват и прославеният шансониер Кемал Монтено, легендарният хърватски певец Арсен Дедич, гениалният Корнелие Ковач, невероятният китарист Йосип Бочек, трио „Струни”, както и квинтетът на Радио-Телевизия-Белград. Целият приход от концерта е дарен благотворително на Съюза на слепите! На същия този спектакъл са заснети и уводните кадри на документалния филм за Здравко Чолич „Pjevam danju, pjevam noću“ (Пея денем, пея нощем). Сценарият на лентата е написан от Душан Савкович, а като режисьор се изявява тогава още малко познатият Йован Ристич. Няколко месеца след кинопремиерата, филмът е излъчен и по телевизията като поредица от 4 епизода. Между другото, на същия този легендарен концерт, присъства и Зигфрид (Зиги) Лох, директор на лейбъла Act Music, който, фасциниран от Здравковата популярност, му предлага договор, в резултат на който на бял свят се появяват диско-сингълът „I’m Not Robot Man“ / „Light me“, както и немскоезични версии на хитовете „Jedina“ (Единствена) и „Zagrli me“ (Прегърни ме). Но, вместо да отиде да живее и работи в Германия, Здравко отново избира Югославия и на 14 ноември, същата година, във Валево, започва да отбива своята военна служба. По-късно е командирован в Белград, след това в Пожаревац и на 14 септември 1979 г. вече се уволнява от казармата.

„Усили малко радиото” и други албуми
През пролетта на 1980 г. Чола пуска албума „Zbog tebe“ (Заради теб), с хитовете „Pisaću joj pisma duga“ (Ще и пиша дълги писма), „Pusti, pusti modu“ (Остави, остави модата), „Prava stvar” (Истинско) и „Pjesmo moja“ (Песен моя). Плочата е записана във Великобритания, отново продуцирана от Корнелие Ковач, а като автори участват Кемал Монтено, Арсен Дедич, Горан Брегович, Марина Туцакович и Споменка Ковач (текстописец и съпруга на Корнелие Ковач). Тавата отново е продадена в завиден тираж – в над 400 000 екземпляра! Следва, разбира се, и ново турне, но този път с английски музиканти. Турнето по традиция завършва в Белград, сега обаче с 3 разпродадени концерта в спортна зала „Пионер”, с капацитет от 8000 места. По време на този тур, за пръв и последен път, Чолич изпълнява на живо песента „Druže Tito, mi ti se kunemo“.
Поредната нова продукция „Malo pojačaj radio“ (Усили малко радиото) отново е записана в Лондон, през октомври, 1981 година, и прави лек завой към поп музиката. В нея взимат участие утвърдените вече сътрудници – Корнелие Ковач и Горан Брегович, Джордже Балашевич, Джордже Новкович, Душко Трифунович и разбира се неизбежната Марина Туцакович. В този албум Здравко Чолич за първи път се изявява и като автор, с песента „Što si prepotentna“, а като хитове се извисяват парчетата „Mađarica“ (Унгарка), „Nove lakovane cipele“ (Нови лачени обувки). Албумът е продаден в над 300 000 екземпляра, а поредното турне се състои от 55 концерта, като не е пропуснат и град Прищина, в който заради демонстрации, нито един изпълнител не е пял от цяла една година. Короната на турнето отново е в Белград, на 10 юни 1982 година, на стадион Ташмайдан, пред около 8000 зрители, като този концерт остава в историята с рекордната цена на билетите, които са пуснати в продажба за него.
През 1983 година следва нов албум, отново записан в Лондон, отново под ръководната палка на Бата Ковач, отново същите сътрудници, включително и Кикамац от група „Зана” (много нашумяла в България с песента „Rukuju se, rukuju”). „Šta mi radiš“ (Какво ми правиш), „Daj mi to” (Дай ми това), „Afrika” и легендарната балада „Stanica Podlugovi“, хитове, които остават и до днес. Промоционалното турне е заедно с членовете на група „Генерация 5” и Лаза Ристовски.
1985 година също е белязана с нов албум, първият, който Здравко Чолич записва в Белград, по-конкретно в свръхмодерното за времето си студио „Аквариус”. Чола отново обръща поглед към етно звука, най-добе представен в мега популярните парчета „Ruška“, „Ustani sestro” (Стани сестро), „Sto Cigana“ (Сто циганина) и „Ti možeš sve, al’ jedno ne“. Но като най-голям хит остава баладата, чието име носи и самият албум – „Ti si mi u krvi“ (Ти си ми в кръвта, по музика и текст на Корнелие и Споменка Ковач). Песните са представени на живо пред публика на поредното национално турне, но този път по-маломащабно – обхваща само Адриатическото крайбрежие, Босна и Херцеговина и Македония, както и големия концерт в „Сава Центар” в Белград. По това време Чола се поотдръпва от сцената и заедно с Горан Брегович основава собствена музикална компания „Kamarad“.
След три години пауза и цели 15 години вярност към Загребската издателска къща „Юготон”, през декември 1987 година, Чола издава нов албум за Сараевската компания „Дискотон”. Плочата е наречена просто „Здравко Чолич” и има най-малкия тираж от всички Чолини албуми – едва 200 000! Като най-голям хит остава песента по народни мотиви „Oj djevojko, selen velen“. Заради слабите продажби, турне не е организирано и през следващите почти три години Чола се посвещава на своя личен бизнес.
През 1990 Здравко заедно с Горан Брегович записва албума „Da ti kažem šta mi je“ (Да ти кажа какво ми е), който е пуснат на пазара от частната белградска музикална компания „Комуна”. Новият материал е промотиран на фестивала „Месам” в Белград. В най-големия хит от него, песента „Čaje šukarije“ (обработка на народна песен) рапира момиченцето Ивана, актриса, известна от филма „Kuduz“. В евъргрийни се превръщат и „Čija je ono zvijezda“ (Чия е тази звезда), „Mastilo i voda” (Мастило и вода) „E draga, draga”, „Negdje na dnu srca” (Някъде на дъното на сърцето) и заглавната „Da ti kažem šta mi je“, написана от Дино Мерлин.

Години на дискографска пауза
Блестящата Чолина кариера продължава чак до 1992 година, когато избухва войната в Босна и Здравко е принуден да напусне родния си град Сараево и да се пресели в мирната сръбска столица Белград. Същевременно гастролира по малките европейски зали, заедно с певеца, композитор и аранжор, Лаза Ристовски, както и редовно участва в албумите с филмова музика на своя дългогодишен приятел и съдружник, Горан Брегович. През 1994 година, дискографските къщи Komuna и PGP RTS, издават двойния албум – компилация от най-големите му хитове – „Posljednji i prvi“ (Последен и първи). Албумът се смята за един от най-продаваните през 90-те години, макар че в този смутен период липсва детайлна информация относно тиражите на изпълнителите от цяла бивша Югославия.
След цели 7 години пауза, през 1997 година Здравко Чолич издава своя девети по ред албум „Kad bi moja bila“ (Ако беше моя), продуциран от Горан Брегович. Песните са композирани от Чола и Брега, а текстовете са дело на легендарната Марина Туцакович и Момчило Баягич Баяга. От всички парчета най-много се открояват „Čini ti se grmi“ (Струва ти се, че гърми), „Ajde, ajde, Jasmina”, „I sta tebe briga sta ja radim” (И какво те е грижа какво аз правя), „Jako, jako slabo srce zavodiš“ (Много, много слабо сърцето ми съблазняваш). През същата тази година Чола прави и 9 поредни концерта в белградската зала „Sava centаr”, както и концерт в Прищина, игнорирайки размириците и конфликтите, които избухват в тогава още автономното, но в състава на федерална република Югославия, Косово.

„Zavičaj“ (Роден край)
Десетият албум на Чола, „Okano”, е издаден в края на 2000 година, за BK Sound. Освен заглавната песен, в хитове се превръщат и „Красива”, „Hotel Balkan” и „Ajde Idi” (Хайде тръгвай). Тиражът на албума достига цели 500 000 копия! Скоро след обявяването му, Чолич започва и турне по най-големите градове на бивша Югославия, като финалният концерт се състои в Белград, на стадиона на футболен клуб „Цървена звезда” – „Маракана”, на който този път се събират около 80 000 души. Спектакълът е излъчван директно и по телевизия „Пинк” и се наблюдава от рекордните над 4 милиона зрители.

На 24 декември 2003 година, Здравко Чолич представя тавата „Чаролия”, отново издадена от BK Sound. Открояват се песните „Ao nono bijela”, „Zlocin i kazna” (Престъпление и наказание), „Moja draga”, както и големият хит „Mnogo hvala” (Много благодаря). През месец май, 2004 година, Здравко отново започва турне в по-големите градове в страната, както и в някои европейски страни, което продължава и през 2005 година с още 14 концерта в САЩ, Канада и Европа.

В края на 2006 година, на пазара се появява нов, 12-ти по ред албум, наречен просто „Zavicaj”, който продължава традицията да представя етно звук. Парчетата „Bembasа”, „Merak mi je”, „Svatbarskim sokakom” и „Andzela” (Анджела) са вдъхновени от босненските тамбураши, а баладите „Vrijeme” и „Sacuvaj me, Bože, njene ljubavi” (Опази ме, Боже, от нейната любов), са подписани съответно от Арсен Дедич и Джордже Балашевич. Като най-голям хит се откроява песента със свръхмодерно диско звучене „Sto puta” (Сто пъти).

През 2010 година е издаден и последният засега албум на Здравко Чолич – „Kad pogledaš me preko ramena”.

Историята продължава!


КОМЕНТАРИ
  1. Georgi Nakov каза:

    The Best !!! Respet ! / С глубоким поклоном к тебе !

  2. Georgi Nakov каза:

    Браво Здравко ! Да си жив и здрав дълги години ! Ти си радост за ухото – гласът ти е от Бога ! Поздравления ! На многая лета !

  3. Nelly Hristova каза:

    Любим изпълнител ми е ……
    РЕСПЕКТ!!!🙏

  4. Кана Проданова каза:

    Здравей, Здравко! Дано се сетиш коя СЪМ. Разбрах,че си певец, научих много сръбски песни, най-много ми харесва песента, „когато замирише на люляк“ кой е написал музиката и кой изпълнява песента.

  5. […] admin пишет: Плочата е записана във Великобритания, отново продуцирана от Корнелие Ковач, а като автори участват Кемал Монтено, Арсен Дедич, Горан Брегович, Марина Туцакович и Споменка Ковач (текстописец и съпруга на Корнелие Ковач). … […]

Вашият коментарОтказване на отговора