Седем години без Kemal Monteno
През 60-те години на миналия век медиите писаха как всяка година сараевската музикална сцена се обогатява с няколко големи таланта, а през лятото на 1967 вниманието предизвика Kemal Monteno – гимназист, за когото предвиждаха бляскаво бъдеще.
През същата 1967 година изданието „Plavi vjesnik“ описа срещата с Monteno, предричайки голяма музикална кариера на младеж с нисък ръст, криви крака на футболист и странна фамилия.
Kemal започва да пее, участвайки в училищните изяви. „Имах две хобита, музика и футбол, които ми идваха в повече в съчетание с училищните ангажименти. Така оставих футбола завинаги“ – казва певецът.
Кариерата на младия босненски изпълнител се развива бързо. До 25-та си година успява да продаде повече от милион плочи. Почти всички песни пише сам.
В началото на 70-те години се жени за Branka, с която имат две деца и с която остава до края на живота си.
Въпреки големите си успехи и славата Kemal винаги се притеснява, когато някой го познае и похвали на улицата. В същото време мнохо харесва шегите по негов адрес, като например: „Родил съм се велик, но са ме сменили в родилното“.
За своята над 40-годишна кариера има издадени 14 албума – „Muziko, ljubavi moja“, „Žene, žene“, „Moje pjesme, moji snovi“, „Za svoju dušu“, „Dolly Bell“, „Uvijek ti se vraćam“, „Moje najdraže pjesme“, „Romantična ploča“, „Kako da te zaboravim“…
Сътрудничи си с много големи имена на родната сцена. Почти всеки негов дует или песен жъне огромен успех. Носител е на много награди.
По-голямата част от живота си прекарва в Босна и Херцеговина, където остава и по време на войната, а през последните 15 години от живота си живее в Загреб. Умира в загребска болница на 21 януари 2015 година, след дълга и трудна борба с тежката болест.
Неговите песни остават да напомнят вечно за големия творец и човек, неподражаемия Kemal Monteno.